Хванал оптимизма си под ръка се отправих към село Лещен, с надеждата да хвана хубава и мека следобедна светлина. По пътя се насладих на красотата, излъчвана от необятната Рила и величествената Пирин, подготвяйки се за очарователната Родопа планина и сгушеното в нея приказно село Лещен.
Китното селце е разположено на южните родопски склонове на 15 километра от Гоце Делчев и на 8 км от известното с минералната си вода Огняново. Малко преди да стигна до Гоце Делчев се отбих към Огняново и след 15 минути бях в Лещен. В центъра на селото (пред църквата) има малък безплатен паркинг, на който да оставите колата си.
Изпих едно хубаво и зареждащо кафе в местната „Кръчма“, която се помещава в сградата на старото килийно училище и тръгнах по малките и спретнати калдъръмени улички в посока вдясно от общината.
Лещен сякаш е попил от магията на вълшебната Родопа планината.
Селцето е приютило в душата си мистичността на планината и неподправената ѝ красота. Едновременно с това е невъзможно да не усетите лъхащата носталгия по забравените отминали времена. Кацналите по склона на планината автентични кирпичени къщи, похлупени с покриви от каменни тигли, те връщат столетия назад, още във времето на българското възраждане. Вплетените в градежа им дърво и камък изглеждат като неразделно цяло, сякаш не биха могли да съществуват поотделно. В селото има около 30 къщи, половината, от които са реставрирани, и повечето от тях очакват всекидневно своите гости. През последните няколко години са построени нови къщи за гости в същия характерен стил, но те остават някак встрани и не развалят духа създаден от автентичната атмосфера и приказната планина.
Разхождайки се по малките калдъръмени улички, несъзнателно търсех цветните и шумни герои от филма „Чужденецът“ на режисьора Ники Илиев.
Разбира се тях ги нямаше, от местните хора, родени в селото са останали само двама възрастни баба и дядо. За мой късмет имах възможността да си поговоря с тях. Непринудеността, отзивчивостта и разказите им ме заредиха с много вдъхновяващи емоции. Накараха ме да се пренеса назад във времето, опитвайки се да си представя някогашния шумен селски живот.
Вървейки по калдъръма, нагоре по склона на планината, стигнах до друга малко по-различна атракция. Глинената къща е изградена изцяло от естествени материали (глина, слама и дърво) и ако не бяха съвременните удобства като баня, тоалетна и телевизия, бихте могли да се пренесете директно във времената на семейство „Флинтстоун“ . Благодаря на Явор Маринов, който се грижи за атракциите в Лещен, за неговото гостоприемство и възможността да разгледам къщата отвътре.
Черквата на селото „Св. Параскева“ е завършена през 1836 година и с размерите си говори за много динамичен социален живот по времето на българското възраждане. Старите лещенски къщи и архитектурата им, която виждаме днес, също датират от този толкова бурен и романтичен период в нашата история.
Сякаш, за да се допълни магията на Лещен, при хубаво и ясно време, от високите части на селото можете да се насладите на гледка към Гоце Делчев и върховете на Пирин планина.
Ако имате нужда да избягате от суетнята на градския живот и за ден-два да се пренесете в началото на 19-ти век, но без да сте лишени от удобствата на цивилизацията, Лещен е точното място.
Въпреки оптимизма ми относно хубавата светлина, тя беше с мен до час преди залеза. След хубавата разходка, снимките и насъбраните впечатления, дойде време да се насладя на повода, поради който бях тук. Един хубав рожден ден на близка моя приятелка, който отново ме отведе в „кръчмата“, помещаваща се в старото килийно училище. Храната тук е много вкусна, приготвена е изцяло с местни продукти. В никакъв случай не бива да изпускате възможността да се насладите на скарата от кълцано месо.
Дойде ред да опитам домашната ракия, но тук историята свършва, защото никой не се наема да я разкаже.☺
Напиши коментар